инвариантен
[invariˈantɛn]
- Ударение
- инвариа́нтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ин-ва-ри-ан-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инвариантни
Как се пише инвариантен
Грешни изписвания: инвариянтен, йнвариантен, инвъриантен, инварйантен, инвариънтен
Думата се пише с иа (инвариантен), а не с 'я', тъй като следва латинския корен и не е под ударение, което да налага промяна по ятовия преглас.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:invarians
От латинското отрицание 'in-' (не) и 'varians' (променящ се) – непроменящ се. Навлязла в българския език чрез западноевропейските езици (френски/английски) като научен термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- инвариантна величина
- инвариантна форма
- инвариантно подпространство
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
