индикативен
[indikatiˈvɛn]
индикативен значение:
Какво е индикативен? Който служи за указание или признак; който е показателен за нещо.
1. (общо) Който служи за указание или признак; който е показателен за нещо.
2. (лингвистика) Който се отнася до изявителното наклонение (индикатив) на глагола.
- Ударение
- индикатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ин-ди-ка-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- индикативни
Примери за използване на индикативен
(общо)
- Този спад в продажбите е индикативен за състоянието на икономиката.
- Резултатите са индикативни и не бива да се приемат за окончателни.
(лингвистика)
- Индикативни форми на глагола.
- В това изречение глаголът е в индикативна употреба.
Синоними на индикативен
Как се пише индикативен
Грешни изписвания: индекативен, индикатифен, йндикативен, индйкативен, индикътивен, индикатйвен
Думата се изписва с две букви и в корена. Проверката се прави чрез справка с чуждия произход (indicativus).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:indicativus
Заета чрез френски (indicatif) или руски (индикативный). Произлиза от латинското indicativus, свързано с глагола indicare (посочвам, показвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- индикативен списък
- индикативна стойност
- индикативен анализ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
