индикатор
[indiˈkator]
индикатор значение:
Какво е индикатор? Уред, прибор или елемент (напр. стрелка, лампичка), който показва хода на процес или състоянието на машина.
1. (техника) Уред, прибор или елемент (напр. стрелка, лампичка), който показва хода на процес или състоянието на машина.
2. (химия) Вещество, което променя цвета си при взаимодействие с киселини или основи (напр. лакмус).
3. (икономика/статистика) Показател, чиито стойности дават представа за състоянието или развитието на дадено явление.
- Ударение
- индика̀тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-ди-ка-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- индикатори
Примери за използване на индикатор
(техника)
- Червеният светлинен индикатор на таблото предупреждаваше за прегряване.
- Индикаторът за нивото на горивото светеше.
(химия)
- Фенолфталеинът е често използван киселинно-основен индикатор.
(икономика/статистика)
- Брутният вътрешен продукт е основен икономически индикатор.
- Безработицата е важен социален индикатор.
Как се пише индикатор
Грешни изписвания: индикатур, йндикатор, индйкатор, индикътор
Думата завършва на наставката -тор, а не '-тур'.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:indicator
От латинския глагол *indicare* (посочвам, показвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- светлинен индикатор
- икономически индикатор
- ключов индикатор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
