Dumite-BG – онлайн речник за българския език

индуктивен

[indukˈtivɛn]

индуктивен значение:

Какво е индуктивен? Който се основава на индукция – метод на разсъждение от частното към общото.

1. (логика) Който се основава на индукция – метод на разсъждение от частното към общото.
2. (физика) Който се отнася до или действа чрез електромагнитна индукция.
Ударение
индукти'вен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ин-дук-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
индуктивни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на индуктивен

(логика)
  • Чрез индуктивен подход учените формулираха новата хипотеза.
(физика)
  • Индуктивен датчик се използва за измерване на позицията на метални обекти.

Антоними на индуктивен

Как се пише индуктивен

Грешни изписвания: йндуктивен, индоктивен, индуктйвен
Пише се с 'и' след 'т'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:inductivus
От латински 'inductio' (въвеждане, насочване).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • индуктивен метод
  • индуктивен ток
  • индуктивно съпротивление

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.