индуциране
[indut͡sirɐnɛ]
- Ударение
- индуцѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-ду-ци-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- индуцирания
Как се пише индуциране
Грешни изписвания: индуциръне, индоциране, йндуциране, индуцйране
Думата е отглаголно съществително от индуцирам. Пише се с у в корена и окончание -ане за среден род.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:inductio
Произлиза от латинската дума 'inductio' (въвеждане, насочване), преминала през западноевропейските езици. В българския език навлиза като термин в логиката и физиката.
Употреба
Чести словосъчетания:
- електромагнитно индуциране
- индуциране на раждане
- логическо индуциране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
