Dumite-BG – онлайн речник за българския език

инервация

[inɛrˈvat͡sija]

инервация значение:

Какво е инервация? Снабдяване на органите и тъканите с нерви, което осигурява връзката им с централната нервна система.

1. (медицина / анатомия) Снабдяване на органите и тъканите с нерви, което осигурява връзката им с централната нервна система.
2. (физиология) Възбуждане на нерв или орган чрез нервни импулси.
Ударение
инерва̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-нер-ва-ци-я
Род
женски
Мн. число
инервации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инервация

(медицина / анатомия)
  • Инервацията на горния крайник се осъществява от брахиалния плексус.
  • При травмата е нарушена инервацията на мускула, което води до парализа.

Антоними на инервация

Как се пише инервация

Грешни изписвания: енервация, йнервация, инервъция, инервацйя
Думата започва с и (от лат. in-), а не с 'е'. Не трябва да се бърка с 'енергия'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:innervatio
Образувано от латинските in (в) + nervus (нерв). Терминът е възприет в медицината през 19-ти век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сетивна инервация
  • моторна инервация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.