инквизиционен
[inkvizit͡siˈɔnɛn]
- Ударение
- инквизицио̀нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ин-кви-зи-ци-о-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инквизиционни
Как се пише инквизиционен
Грешни изписвания: инквизицийонен, йнквизиционен, инквйзиционен, инквизйционен, инквизицйонен, инквизициунен
Прилагателните от съществителни на -ция завършват на -ционен. В женски и среден род, както и в множествено число, се пише двойно н (инквизиционни).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:inquisitio
От латинското 'inquisitio' (разследване, търсене). Влиза в българския език чрез западноевропейските езици във връзка с институцията на Католическата църква.
Употреба
Чести словосъчетания:
- инквизиционен метод
- инквизиционна клада
- инквизиционен процес
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
