инклузив
[inkluˈzif]
инклузив значение:
Какво е инклузив? Граматическа форма на местоимението 'ние', която включва слушателя (адресата) в действието ('ние с теб'). Противопоставя се на ексклузива.
1. (лингвистика) Граматическа форма на местоимението 'ние', която включва слушателя (адресата) в действието ('ние с теб'). Противопоставя се на ексклузива.
- Ударение
- инклузѝв
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-клу-зив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инклузиви
Примери за използване на инклузив
(лингвистика)
- В много австронезийски езици има разлика между инклузив и ексклузив при първо лице множествено число.
- Българският език не прави морфологична разлика за инклузив.
Синоними на инклузив
Антоними на инклузив
Как се пише инклузив
Грешни изписвания: инклузиф, енклузив, йнклузив, инклозив, инклузйв
Пише се с 'и' в началото и завършва на звучна съгласна 'в', която при изговор се обеззвучава.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:inclusivus
От латински *includere* (включвам). Терминът е възприет в лингвистиката през западни езици.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
