инкогнито
[iŋˈkɔɡnito]
инкогнито значение:
Какво е инкогнито? Наречие, което изразява действие или състояние на някой, който е неизвестен или скрит от обществото, или нещо, което е напълно непознато. Може да се използва и за известни личности, които не искат да бъдат разпознати. Може да се използва и като съществително, когато се отнася до нещо, което е неизвестно или не е проучено. В някои случаи може да се използва и като прилагателно, когато нещо е скрито или неизвестно.
1. Наречие, което изразява действие или състояние на някой, който е неизвестен или скрит от обществото, или нещо, което е напълно непознато. Може да се използва и за известни личности, които не искат да бъдат разпознати. Може да се използва и като съществително, когато се отнася до нещо, което е неизвестно или не е проучено. В някои случаи може да се използва и като прилагателно, когато нещо е скрито или неизвестно.
- Ударение
- инко̀гнито
- Част на речта
- наречие, съществително име
- Сричкоделение
- ин-ког-ни-то
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Форми на думата инкогнито 3
- инкогнита
- инкогнитата
- инкогнитото
Как се пише инкогнито
Грешни изписвания: инкоглито, йнкогнито, инкугнито, инкогнйто, инкогниту
Думата е чуждица и се пише според установената транскрипция. Важно е да се спазва групата гн.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:incognitus
Заемка от латински (in- 'не' + cognitus 'познат'), навлязла в българския език чрез италиански или френски. Означава буквално 'непознат'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пазя инкогнито
- пътувам инкогнито
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.