Dumite-BG – онлайн речник за българския език

инспираторче

[inspiˈratort͡ʃɛ]

инспираторче значение:

Какво е инспираторче? Малък или млад вдъхновител; човек, който дава идея или подтик за нещо (често употребявано с нюанс на симпатия).

1. (пряко) Малък или млад вдъхновител; човек, който дава идея или подтик за нещо (често употребявано с нюанс на симпатия).
2. (преносно) Иронично название за някой, който се опитва да бъде идеолог или подбудител на действие, но е възприеман като незначителен.
Ударение
инспира̀торче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-спи-ра-тор-че
Род
среден
Мн. число
инспираторчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инспираторче

(пряко)
  • Това дете е моето малко инспираторче за новата книга.
(преносно)
  • Той се изживява като главното инспираторче на протеста, но никой не го слуша.

Синоними на инспираторче

Как се пише инспираторче

Грешни изписвания: инсператорче, йнспираторче, инспйраторче, инспиръторче, инспиратурче
Думата се пише с 'и' в корена (от лат. in-) и наставката за умалителност е -че.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:inspirator
Умалителна форма на 'инспиратор', произлизаща от латинското 'inspirator' (вдъхновител), навлязла в българския език чрез западноевропейските езици (френски/немски), плюс българската умалителна наставка '-че'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.