Dumite-BG – онлайн речник за българския език

инсуфлатор

[insuˈflator]

инсуфлатор значение:

Какво е инсуфлатор? Медицински апарат, използван за вкарване на газ (най-често въглероден диоксид) в телесна кухина с цел разширяване на оперативното поле, обикновено при лапароскопски операции.

1. (медицина) Медицински апарат, използван за вкарване на газ (най-често въглероден диоксид) в телесна кухина с цел разширяване на оперативното поле, обикновено при лапароскопски операции.
Ударение
инсуфла̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-суф-ла-тор
Род
мъжки
Мн. число
инсуфлатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инсуфлатор

(медицина)
  • Инсуфлаторът поддържаше постоянно налягане в коремната кухина по време на интервенцията.

Как се пише инсуфлатор

Грешни изписвания: инсофлатор, инсуфлатур, йнсуфлатор, инсувлатор, инсуфлътор
Пише се с у (от лат. su-) и двойно или единично ф (в българския се е наложило с едно ф, макар оригиналът да е с две).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:insufflatio
От латински insufflatio (вдухване), от in- (в) + sufflare (духам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лапароскопски инсуфлатор
  • налягане на инсуфлатора

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.