Dumite-BG – онлайн речник за българския език

интеграл

[inteˈɡraɫ]

интеграл значение:

Какво е интеграл? Основно понятие в математическия анализ; граница на сума от безкрайно малки величини, представляваща площта под крива на функция (определен интеграл) или функцията, чиято производна е дадената функция (неопределен интеграл).

1. (математика) Основно понятие в математическия анализ; граница на сума от безкрайно малки величини, представляваща площта под крива на функция (определен интеграл) или функцията, чиято производна е дадената функция (неопределен интеграл).
Ударение
интегра̀л
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-те-грал
Род
мъжки
Мн. число
интеграли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на интеграл

(математика)
  • Студентите решаваха задачи с тройни интеграли.
  • Знакът за интеграл прилича на удължена буква S.

Антоними на интеграл

Как се пише интеграл

Грешни изписвания: интиграл, йнтеграл, интегръл
Пише се с е във втората сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:integralis
От латински 'integralis' (цялостен), свързано с 'integer' (непокътнат, цял). В математиката терминът е въведен от Якоб Бернули.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неопределен интеграл
  • определен интеграл
  • двоен интеграл
  • знак за интеграл

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.