интимничене
[intimˈnit͡ʃɛnɛ]
интимничене значение:
Какво е интимничене? Действието по глагола интимнича; държание, което демонстрира прекалена или неуместна близост, фамилиарничене.
1. (обща употреба) Действието по глагола интимнича; държание, което демонстрира прекалена или неуместна близост, фамилиарничене.
- Ударение
- интѝмничене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ин-тим-ни-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- интимничения
Примери за използване на интимничене
(обща употреба)
- Неговото постоянно интимничене с колежките създаваше неудобство в офиса.
- Тя не обичаше празното интимничене с непознати хора.
Синоними на интимничене
Антоними на интимничене
Как се пише интимничене
Грешни изписвания: интемничене, интимничане, йнтимничене, интймничене, интимнйчене
Думата е отглаголно съществително от глагол от III спрежение (интимнича) и завършва на -ене.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:интимнича
Отглаголно съществително от глагола 'интимнича' (държа се интимно), който произлиза от корена 'интимен' (латински intimus).
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишно интимничене
- публично интимничене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
