инфантилничък
[infɐnˈtilnit͡ʃɐk]
инфантилничък значение:
Какво е инфантилничък? Който е леко инфантилен; проявяващ детинщина в малка степен или по симпатичен/безобиден начин.
1. (психология (разговорно)) Който е леко инфантилен; проявяващ детинщина в малка степен или по симпатичен/безобиден начин.
- Ударение
- инфантѝлничък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ин-фан-тил-ни-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инфантилнички
Примери за използване на инфантилничък
(психология (разговорно))
- Той е малко инфантилничък за годините си, но е добродушен.
- Филмът беше доста инфантилничък.
Как се пише инфантилничък
Грешни изписвания: инфантилничак, йнфантилничък, инвантилничък, инфънтилничък, инфантйлничък, инфантилнйчък
Суфиксът за умалителни прилагателни в мъжки род е -ичък (не '-ичак').
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:infantilis
От 'инфантилен' (детски, недоразвит) + умалителна наставка за прилагателни '-ичък', придаваща смекчаващ отенък.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
