инфинитивен
[infiniˈtivɛn]
- Ударение
- инфинити'вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ин-фи-ни-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инфинитивни
Как се пише инфинитивен
Грешни изписвания: инфинетивен, йнфинитивен, инвинитивен, инфйнитивен, инфинйтивен, инфинитйвен
Втората и третата гласна са и (инфинитивен), следвайки латинския корен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:infinitivus
От латинското 'infinitivus' (неопределен), свързано с граматическата категория на глагола, която не изразява лице и число.
Употреба
Чести словосъчетания:
- инфинитивна форма
- инфинитивна конструкция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
