инфинитивен
[infiniˈtivɛn]
инфинитивен значение:
Какво е инфинитивен? Инфинитивен е термин, свързан с инфинитивната форма на глагола, която не е обвързана с лице или число. Тази форма на глагола обозначава действието в неговата основна същност, без да посочва кога се извършва, от кого или в какъв контекст.
1. Инфинитивен е термин, свързан с инфинитивната форма на глагола, която не е обвързана с лице или число. Тази форма на глагола обозначава действието в неговата основна същност, без да посочва кога се извършва, от кого или в какъв контекст.
- Ударение
- инфинитѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ин-фи-ни-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инфинитивни
Как се пише инфинитивен
Грешни изписвания: инфинетивен, йнфинитивен, инвинитивен, инфйнитивен, инфинйтивен, инфинитйвен
Втората и третата гласна са и (инфинитивен), следвайки латинския корен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:infinitivus
От латинското 'infinitivus' (неопределен), свързано с граматическата категория на глагола, която не изразява лице и число.
Употреба
Чести словосъчетания:
- инфинитивна форма
- инфинитивна конструкция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
