Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ипостас

[iposˈtas]

ипостас значение:

Какво е ипостас? В християнската догматика: всяко едно от трите лица на Светата Троица (Отец, Син и Свети Дух).

1. (богословие) В християнската догматика: всяко едно от трите лица на Светата Троица (Отец, Син и Свети Дух).
2. (книжовно/преносно) Форма на проявление; въплъщение на някаква същност или качество.
Ударение
ипоста̀с
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-пос-тас
Род
женски
Мн. число
ипостаси
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ипостас

(богословие)
  • Догматът за трите ипостаси на Бога е централен за православието.
  • Христос е втората ипостас на Троицата.
(книжовно/преносно)
  • Той се прояви в новата си ипостас на строг ръководител.
  • Любовта има много различни ипостаси.

Как се пише ипостас

Грешни изписвания: ипостаз, йпостас, ипустас, ипостъс

Думата завършва на с, а не на з. Тя е от женски род в съвременния български език (една ипостас).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:ὑπόστασις (hypostasis)
От гръцки 'hypo' (под) и 'stasis' (стоене). Първоначално означава 'основа', 'същност', по-късно се утвърждава като богословски термин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • божествена ипостас
  • в нова ипостас

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.