ипотека
[ipoˈtɛkɐ]
ипотека значение:
Какво е ипотека? Вещно право върху недвижим имот, което служи за обезпечение на парично вземане; залагане на недвижим имот.
1. (право/финанси) Вещно право върху недвижим имот, което служи за обезпечение на парично вземане; залагане на недвижим имот.
2. (разговорно) Самият заем (кредит), обезпечен с такъв залог.
- Ударение
- ипоте́ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-по-те-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- ипотеки
Примери за използване на ипотека
(право/финанси)
- Банката наложи ипотека върху апартамента.
- Те изплатиха ипотеката си предсрочно.
(разговорно)
- Взехме ипотека, за да купим новата къща.
Синоними на ипотека
Как се пише ипотека
Грешни изписвания: ипутека, йпотека
Пише се с 'о' във втората сричка, съгласно етимологията (hypo-).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ὑποθήκη (hupothḗkē)
От старогръцки през латински 'hypotheca'. Буквално означава 'подложка', 'залог', 'предупреждение'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- учредявам ипотека
- вдигам ипотека
- законова ипотека
- договорна ипотека
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
