ироник
[iˈrɔnik]
ироник значение:
Какво е ироник? Човек, който си служи с ирония, проявява склонност към насмешка или се отнася иронично към действителността.
1. (литература/психология) Човек, който си служи с ирония, проявява склонност към насмешка или се отнася иронично към действителността.
- Ударение
- ирóник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ро-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ироници
Примери за използване на ироник
(литература/психология)
- Като тънък ироник, писателят осмиваше пороците на обществото без директна агресия.
- Той беше известен ироник и никой не знаеше кога говори сериозно.
Синоними на ироник
Антоними на ироник
Как се пише ироник
Грешни изписвания: иронник, йроник, ируник, иронйк
Думата се пише с едно н. Образувана е от корена ирон- и наставката -ик.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:εἰρωνικός (eirōnikós)
Заета чрез западноевропейски езици или директно от гръцкото *eirōneía* (присторено невежество) с наставката за деятел или носител на качество *-ик*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тънък ироник
- безпощаден ироник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
