Dumite-BG – онлайн речник за българския език

истеричен

[istɛˈrit͡ʃɛn]

истеричен значение:

Какво е истеричен? Който се отнася до истерията или страда от нея; проявяващ признаци на нервен припадък.

1. (медицина / психология) Който се отнася до истерията или страда от нея; проявяващ признаци на нервен припадък.
2. (преносно) Който е прекалено възбуден, неконтролируем, писклив или неестествен (за смях, плач, поведение).
Ударение
истерѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ис-те-ри-чен
Род
мъжки
Мн. число
истерични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на истеричен

(медицина / психология)
  • Пациентът получи истеричен припадък в кабинета.
  • Тя страдаше от истерична невроза.
(преносно)
  • От стаята се чу истеричен смях.
  • Тя започна да крещи с истеричен глас.

Как се пише истеричен

Грешни изписвания: истеричан, йстеричен, истерйчен
Суфиксите за прилагателни от мъжки род, завършващи на -ен, се пишат с е.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:hysterikós
От старогръцката дума 'hysterikós' (страдащ от матката), произлизащо от 'hystera' (матка), тъй като в античността се е смятало, че истерията е специфично женско заболяване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • истеричен смях
  • истеричен плач
  • истеричен припадък
  • истерична жена

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.