Dumite-BG – онлайн речник за българския език

истеричност

[istɛˈrit͡ʃnost]

истеричност значение:

Какво е истеричност? Свойството на човек да бъде истеричен; склонност към бурни, неконтролируеми емоционални реакции, прекалена възбудимост и нервност.

1. (психология / общо) Свойството на човек да бъде истеричен; склонност към бурни, неконтролируеми емоционални реакции, прекалена възбудимост и нервност.
Ударение
истери́чност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ис-те-рич-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на истеричност

(психология / общо)
  • Нейната постоянна истеричност отблъскваше хората около нея.
  • В гласа му се долавяше нотка на истеричност.

Синоними на истеричност

Антоними на истеричност

Как се пише истеричност

Грешни изписвания: истеричнос, йстеричност, истерйчност, истеричнуст
Съществителното е образувано с наставката -ост. Пише се с двойно н само ако прилагателното завършва на -нен (не е случаят тук: истеричен -> истеричност).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:hystera
Чрез западноевропейски езици (френски hystérique, немски hysterisch), от гръцкото 'hystera' (матка), първоначално свързвано с женски нервни разстройства.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пристъп на истеричност
  • скрита истеричност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.