Dumite-BG – онлайн речник за българския език

исусов

[iˈsusof]
Ударение
ису̀сов
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
и-су-сов
Род
мъжки
Мн. число
исусови
Докладвай грешка в описанието

Как се пише исусов

Грешни изписвания: ийсусов, Исусов, йсусов, исосов, исусув
Като притежателно прилагателно, образувано от собствено име, се пише с малка буква, освен ако не е част от официално наименование (напр. Исусова молитва) или начало на изречение.

Етимология

Произход:Еврейски
Оригинална дума:Yeshua
Притежателно прилагателно, образувано от собственото име 'Исус' (чрез гръцки Iēsoûs от еврейски Yeshua) с наставката '-ов'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • исусов венец
  • исусова възраст
  • исусови мъки
Фразеологизми:
  • исусова възраст

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.