италиано-български
[italiˈano ˈbɤlɡɐrski]
- Ударение
- италиа̀но-бъ̀лгарски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-та-ли-а-но-бъл-гар-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- италиано-български
Как се пише италиано-български
Грешни изписвания: италианобългарски, италианско-български, йталиано-български, итълиано-български, италйано-български, италиъно-български, италиану-български, италиано-балгарски, италиано-бългърски, италиано-българскй
Сложни прилагателни имена, образувани от две равноправни основи (италиански и български), се пишат полуслято (с дефис). Първата част обикновено завършва на -о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:италиански + български
Съставено от основите на прилагателните за националност 'италиански' и 'български', свързани със съединителна гласна (или чрез съкращаване на първото).
Употреба
Чести словосъчетания:
- италиано-български речник
- италиано-български отношения
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
