Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ищца

[iʃˈt͡sa]

ищца значение:

Какво е ищца? Жена или юридическо лице (в женски род), която подава искова молба в съда и започва гражданско дело; противоположната страна на ответницата.

1. (право) Жена или юридическо лице (в женски род), която подава искова молба в съда и започва гражданско дело; противоположната страна на ответницата.
Ударение
ищца̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ищ-ца
Род
женски
Мн. число
ищци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ищца

(право)
  • Ищцата не се яви на първото съдебно заседание.
  • Съдът уважи претенциите на ищцата за обезщетение.

Синоними на ищца

Антоними на ищца

Как се пише ищца

Грешни изписвания: ишца, изщца, йщца
Буквата щ се чете като 'шт'. Писането на 'шц' или 'штц' е грешно. Думата се пише с и в началото.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искати
Женски род на 'ищец'. Произлиза от старобългарския глагол 'искати' (търся, искам), с наставка за деец. 'Щ' се появява в резултат на йотацията при словообразуването (ск + j -> щ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • страна на ищцата
  • искане на ищцата
  • конституиране като ищца

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.