кавалджия
[kɐvɐlˈd͡ʒijɐ]
кавалджия значение:
Какво е кавалджия? Музикант, който свири на кавал (традиционен дървен духов инструмент).
1. (музика) Музикант, който свири на кавал (традиционен дървен духов инструмент).
2. (преносно) Майстор в своята област (рядка употреба, свързана с виртуозност).
- Ударение
- кавалджѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-вал-джи-я
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кавалджии
Примери за използване на кавалджия
(музика)
- Старият кавалджия засвири тъжна мелодия, която огласи планината.
- На събора се събраха най-добрите кавалджии от региона.
(преносно)
- Той е истински кавалджия в занаята си, всичко му се удава.
Как се пише кавалджия
Грешни изписвания: кавалжия, кавалджя, къвалджия, кавълджия, кавалджйя
Думата завършва на -джия (наставка за професии или занятия, заета от турски). Множественото число се образува с окончание -и: кавалджии.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:kavalcı
Заета от турската дума kavalcı (от kaval + суфикс за деятел -cı). Навлязла в българския език през периода на османското владичество като название за народен музикант.
Употреба
Чести словосъчетания:
- известен кавалджия
- народен кавалджия
- надсвирване на кавалджии
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
