кавитация
[ka.viˈta.t͡si.ja]
кавитация значение:
Какво е кавитация? Явление, при което в течност се образуват мехурчета с пари или газ поради локално понижаване на налягането, последвано от тяхното рязко свиване (имплозия), което може да доведе до разрушаване на твърди повърхности.
1. (физика) Явление, при което в течност се образуват мехурчета с пари или газ поради локално понижаване на налягането, последвано от тяхното рязко свиване (имплозия), което може да доведе до разрушаване на твърди повърхности.
2. (медицина) Метод в естетичната медицина за премахване на мастни натрупвания чрез ултразвук, който предизвиква образуване на микромехурчета в мастните клетки.
- Ударение
- кавита̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-ви-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- кавитации
Примери за използване на кавитация
(физика)
- Витлото на кораба беше повредено вследствие на силна кавитация.
- Инженерите търсят начини за намаляване на кавитацията в помпените системи.
(медицина)
- Ултразвуковата кавитация е популярна процедура за отслабване.
- След сеанса по кавитация се препоръчва обилен прием на вода.
Синоними на кавитация
Как се пише кавитация
Грешни изписвания: кафетация, каветация, къвитация, кавйтация, кавитъция, кавитацйя
Думата се изписва с и във втората сричка (от латински cavitas). Окончанието е -ация.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:cavitas
От латинското cavitas (кухина), произлизащо от cavus (кух). Терминът е въведен за описване на образуването на кухини (мехурчета) в течности.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ултразвукова кавитация
- хидродинамична кавитация
- кавитационен шум
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
