кавички
[kaˈvit͡ʃki]
кавички значение:
Какво е кавички? Препинателен знак („“), който служи за отделяне на пряка реч, цитати, заглавия или думи с преносно/иронично значение.
1. (граматика) Препинателен знак („“), който служи за отделяне на пряка реч, цитати, заглавия или думи с преносно/иронично значение.
2. (преносно) Употреба на дума в смисъл, противоположен на буквалния (ирония), или с условности.
- Ударение
- кавѝчки
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-вич-ки
- Род
- женски
- Мн. число
- кавички (само мн.ч. в основна употреба; ед.ч. кавичка)
Примери за използване на кавички
(граматика)
- Заглавията на книги се поставят в кавички.
- Тя каза „Добро утро“ и се усмихна.
(преносно)
- Той е голям „експерт“ (в кавички), нищо не разбира.
- Тяхното приятелство е в кавички.
Как се пише кавички
Грешни изписвания: кабички, къвички, кавйчки, кавичкй
Думата се пише с в. Проверка може да се направи с думата кавица (рядко).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кавка (чавка)
Умалителна форма, вероятно свързана с диалектната дума „кавка“ или „гарга“ (поради формата на знаците, наподобяващи следи от птичи крака или човки).
Употреба
Чести словосъчетания:
- слагам в кавички
- отварям кавички
- затварям кавички
Фразеологизми:
- в кавички
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
