Dumite-BG – онлайн речник за българския език

казанче

[ka'zant͡ʃɛ]

казанче значение:

Какво е казанче? Малък казан; съд за варене или топлене на течности.

1. (бита) Малък казан; съд за варене или топлене на течности.
2. (техника/бита) Резервоар за вода към тоалетна чиния, служещ за измиване.
3. (производство) Съд за дестилация на алкохол (ракия), обикновено в домашни условия.
Ударение
каза̀нче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-зан-че
Род
среден
Мн. число
казанчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на казанче

(бита)
  • Бабата сложи вода в медното казанче за кафе.
(техника/бита)
  • Тоалетното казанче се развали и водата тече непрекъснато.
  • Сменихме старото казанче с вградена структура.
(производство)
  • Цялото село се събра около казанчето за ракия.

Синоними на казанче

Как се пише казанче

Грешни изписвания: казанчи, къзанче, казънче
Думата завършва на , както повечето съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Тюркски
Оригинална дума:kazan
Умалителна форма на думата 'казан' (голям съд), която е от тюркски произход, плюс наставка '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тоалетно казанче
  • казанче за ракия

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.