Dumite-BG – онлайн речник за българския език

калай

[kɐˈɫaj]

калай значение:

Какво е калай? Меко, ковко, сребристобяло метално химично вещество (елемент Sn, атомен номер 50), устойчиво на окисляване.

1. (химия) Меко, ковко, сребристобяло метално химично вещество (елемент Sn, атомен номер 50), устойчиво на окисляване.
2. (бит) Сплав, използвана за запояване или за покриване на медни съдове (калайдисване).
Ударение
кала̀й
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-лай
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на калай

(химия)
  • Калаят се използва за покритие на други метали за защита от корозия.
  • Бронзът е сплав от мед и калай.
(бит)
  • Майсторът използва поялник и калай, за да поправи жицата.

Как се пише калай

Грешни изписвания: калайи, кълай, калъй
Думата завършва на й. При членуване се получава калаят/калая.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kalay
Заемка от турски език (kalay), която вероятно има арабски произход (qal'a).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • топене на калай
  • бял калай
Фразеологизми:
  • Върви като по калай

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.