камертон
[kamɛrˈtɔn]
камертон значение:
Какво е камертон? Метален инструмент с форма на двузъба вилица, който при удар издава чист тон с постоянна височина (стандартно ла от първа октава - 440 Hz). Използва се за настройване на музикални инструменти и хорове.
1. (музика) Метален инструмент с форма на двузъба вилица, който при удар издава чист тон с постоянна височина (стандартно ла от първа октава - 440 Hz). Използва се за настройване на музикални инструменти и хорове.
2. (медицина) Инструмент, използван от невролози и отоларинголози за изследване на слуха и вибрационната чувствителност.
- Ударение
- камерто̀н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-мер-тон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- камертони
Примери за използване на камертон
(музика)
- Диригентът удари камертона, за да даде тон на хора.
- Пианистът използва електронен камертон за прецизна настройка.
(медицина)
- Лекарят постави вибриращия камертон до ухото на пациента.
Как се пише камертон
Грешни изписвания: камер тон, къмертон, камертун
Думата се пише слято.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Kammerton
От немски 'Kammer' (стая, камера) и 'Ton' (звук, тон). Първоначално е означавало 'стаен/камерен тон' - височината на звука за камерна музика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слушам с камертон
- стандартен камертон
Фразеологизми:
- служа за камертон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
