Dumite-BG – онлайн речник за българския език

канене

[ˈkanɛnɛ]

канене значение:

Какво е канене? Действието по глагола 'каня'; отправяне на покана към някого.

1. (Общо) Действието по глагола 'каня'; отправяне на покана към някого.
2. (Разговорно) Колебание, подготовка или намерение да се извърши нещо (обикновено в съчетание с възвратна форма 'каня се').
Ударение
ка́нене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-не-не
Род
среден
Мн. число
канения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на канене

(Общо)
  • Дългото канене на гостите най-накрая приключи.
  • Това беше официално канене на сватба.
(Разговорно)
  • След дълго канене той най-сетне стана да поправи вратата.

Антоними на канене

Как се пише канене

Грешни изписвания: канине, кънене
Наставката за отглаголни съществителни от глаголи на -я е -ене.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:каня
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'каня' с наставката '-ене'.

Употреба

Фразеологизми:
  • голямо канене пада

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.