канонизация
[ka.no.ni.ˈza.t͡si.ja]
канонизация значение:
Какво е канонизация? Официален църковен акт, с който върховната църковна власт провъзгласява починал праведник за светец и въвежда неговото публично почитане.
1. (Религия) Официален църковен акт, с който върховната църковна власт провъзгласява починал праведник за светец и въвежда неговото публично почитане.
2. (Преносно) Утвърждаване на нещо (произведение, личност, правило) като общопризнат образец, норма или класика, който не подлежи на оспорване.
- Ударение
- канониза'ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-но-ни-за-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- канонизации
Примери за използване на канонизация
(Религия)
- Процесът на канонизация в Католическата църква може да продължи десетилетия.
- След канонизацията на светеца, иконата му беше тържествено внесена в храма.
(Преносно)
- Канонизацията на определени литературни творби в учебната програма често предизвиква дебати.
- Наблюдаваме своеобразна канонизация на модерните технологични стандарти.
Синоними на канонизация
Антоними на канонизация
Как се пише канонизация
Грешни изписвания: канунизация, канонезация, кънонизация, канонйзация, канонизъция, канонизацйя
Думата се пише с о във втората сричка (канон) и с и в третата (канонизация). Завършва на -ция.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:canonizatio
Произлиза от църковнолатинското 'canonizatio', дериват на 'canonizare' (включвам в канона), което от своя страна идва от гръцкото 'kanōn' (правило, норма, мярка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- процес на канонизация
- бърза канонизация
- църковна канонизация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
