карабина
[kɐrɐˈbinɐ]
карабина значение:
Какво е карабина? Къса и лека пушка с нарезна цев, първоначално предназначена за кавалерията, а по-късно и за други видове войски или за лов.
1. (военно дело) Къса и лека пушка с нарезна цев, първоначално предназначена за кавалерията, а по-късно и за други видове войски или за лов.
2. (техника/алпинизъм) Метална скоба с пружинен затварящ механизъм, използвана за бързо и сигурно съединяване на въжета, куки и други елементи в алпинизма и товаро-разтоварната дейност.
- Ударение
- карабѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-ра-би-на
- Род
- женски
- Мн. число
- карабини
Примери за използване на карабина
(военно дело)
- Ловецът преметна карабината през рамо и тръгна към гората.
- Войниците бяха въоръжени с автоматични карабини.
(техника/алпинизъм)
- Алпинистът закачи осигурителното въже за карабината.
- Ключодържателят имаше малка алуминиева карабина.
Как се пише карабина
Грешни изписвания: карабине, кърабина, каръбина, карабйна
Думата се пише с 'и' в третата сричка и завършва на 'а' за единствено число.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:carabine
Заета от френския език (carabine), вероятно произлизаща от 'carabin' (конник, лек кавалерист), тъй като първоначално това оръжие е използвано от кавалерията.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ловна карабина
- автоматична карабина
- осигурителна карабина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
