каракачанче
[kɐrɐkɐt͡ʃant͡ʃɛ]
каракачанче значение:
Какво е каракачанче? Дете от общността на каракачаните.
1. (етнография) Дете от общността на каракачаните.
2. (зоология/кинология) Малко кученце от породата каракачанско куче (българско овчарско куче).
- Ударение
- каракача̀нче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-ра-ка-чан-че
- Род
- среден
- Мн. число
- каракачанчета
Примери за използване на каракачанче
(етнография)
- На събора едно малко каракачанче рецитираше стихове на традиционния им диалект.
(зоология/кинология)
- Подариха ни рошаво каракачанче, което веднага започна да пази двора.
Как се пише каракачанче
Грешни изписвания: къракачанче, каръкачанче, каракъчанче, каракачънче
Думата се пише слято. Малка буква, освен ако не е в началото на изречението, тъй като е нарицателно име (умалително от етноним или порода).
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:karakaçan
Произлиза от етнонима 'каракачанин' (на турски 'kara' - черен, 'kaçan' - беглец, бягащ). Думата е навлязла в българския език за обозначаване на специфичната етнографска група и свързаните с нея породи животни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- рунтаво каракачанче
- смело каракачанче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
