Dumite-BG – онлайн речник за българския език

караулен

[kɐrɐˈulɛn]

караулен значение:

Какво е караулен? Който се отнася до караула (въоръжената стража) или е предназначен за него.

1. (военно дело) Който се отнася до караула (въоръжената стража) или е предназначен за него.
Ударение
карау̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ка-ра-у-лен
Род
мъжки
Мн. число
караулни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на караулен

(военно дело)
  • Войниците влязоха в караулното помещение, за да се стоплят.
  • Назначен съм за командир на караулния взвод.

Синоними на караулен

Как се пише караулен

Грешни изписвания: караолен, къраулен, каръулен
Думата завършва на -лен. В останалите форми се пише с едно н: караулна, караулни.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:karavul
От турската дума *karavul* (стража, пост), която вероятно има по-стар монголски произход (*qara-gul* - гледам, наблюдавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • караулно помещение
  • караулна служба
  • караулен пост
  • караулен кораб

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.