Dumite-BG – онлайн речник за българския език

карикатуря

[kɐrikɐˈturʲɐ]

карикатуря значение:

Какво е карикатуря? Изобразявам някого или нещо в карикатура; рисувам карикатура.

1. (изкуство) Изобразявам някого или нещо в карикатура; рисувам карикатура.
2. (преносно) Представям някого в смешна, изкривена или гротескна светлина чрез подражание или описание.
Ударение
карикату̀ря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ка-ри-ка-ту-ря
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на карикатуря

(изкуство)
  • Художникът обичаше да карикатури известни политици.
(преносно)
  • С думите си той карикатуреше опонентите си, превръщайки ги в посмешище.

Синоними на карикатуря

Антоними на карикатуря

Как се пише карикатуря

Грешни изписвания: карикатурям, кърикатуря, карйкатуря, карикътуря, карикаторя
Глаголът е от II спрежение (той карикатури), не от III.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:caricatura
Производен глагол от съществителното 'карикатура', което идва от италианското 'caricare' (товаря, преувеличавам).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.