Dumite-BG – онлайн речник за българския език

каротин

[kɐroˈtin]

каротин значение:

Какво е каротин? Оранжево-жълт растителен пигмент от групата на каротиноидите, съдържащ се в морковите, доматите и други плодове и зеленчуци; в животинския организъм се превръща във витамин А.

1. (Биология/Химия) Оранжево-жълт растителен пигмент от групата на каротиноидите, съдържащ се в морковите, доматите и други плодове и зеленчуци; в животинския организъм се превръща във витамин А.
Ударение
каротѝн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-ро-тин
Род
мъжки
Мн. число
каротини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на каротин

(Биология/Химия)
  • Морковите са богати на каротин, който е полезен за зрението.
  • Бета-каротинът е мощен антиоксидант.

Синоними на каротин

Как се пише каротин

Грешни изписвания: каратин, керотин, къротин, карутин, каротйн
Думата се пише с о във втората сричка (каротин), следвайки латинския корен carota. Не бива да се бърка с кератин (протеин).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:carota
Заета чрез немски (Carotin) или френски (carotène). Произлиза от латинската дума carota (морков), тъй като веществото е изолирано за първи път от моркови през 19 век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бета каротин
  • съдържание на каротин
  • синтетичен каротин

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.