Dumite-BG – онлайн речник за българския език

картотекар

[kartotɛˈkar]

картотекар значение:

Какво е картотекар? Служител, който поддържа, подрежда и обслужва картотека (в библиотека, болница, учреждение).

1. (Администрация) Служител, който поддържа, подрежда и обслужва картотека (в библиотека, болница, учреждение).
Ударение
картотека'р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кар-то-те-кар
Род
мъжки
Мн. число
картотекари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на картотекар

(Администрация)
  • Главният картотекар в библиотеката успя да намери старата читателска карта.
  • Назначиха нов картотекар в регистратурата на поликлиниката.

Синоними на картотекар

Как се пише картотекар

Грешни изписвания: картутекар, картотикар, къртотекар, картотекър
Думата се пише с две 'а' и едно 'е' в корена, съгласно произхода от 'картотека'.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Kartothekar
Произлиза от 'картотека' (сбирката от карти) + суфикс за деятел '-ар'. Самата дума 'картотека' е от гръцки произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • болничен картотекар
  • библиотечен картотекар

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.