каустик
[ˈkaʊstik]
каустик значение:
Какво е каустик? В оптиката: повърхнина или крива, която е обвивка на семейство светлинни лъчи, отразени или пречупени от друга повърхност.
1. (физика) В оптиката: повърхнина или крива, която е обвивка на семейство светлинни лъчи, отразени или пречупени от друга повърхност.
2. (химия) Разговорно или професионално название на натриевата основа (сода каустик), силно разяждащо вещество.
- Ударение
- ка̀устик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кау-стик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- каустици
Примери за използване на каустик
(физика)
- При осветяване на вътрешността на чаша с кафе се образува характерна форма на каустик.
(химия)
- Трябва да се работи внимателно с каустик, защото причинява тежки изгаряния.
Синоними на каустик
Как се пише каустик
Грешни изписвания: калостик, калстик, къустик, каостик, каустйк
Думата се изписва с ау. Това е дифтонг, който се произнася слято в една сричка.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:kaustikós
От древногръцката дума καυστικός (kaustikós) – 'който гори', през латинското causticus. В българския език думата навлиза чрез западноевропейски езици (френски или немски) като термин във физиката и химията.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сода каустик
- повърхност на каустик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
