Dumite-BG – онлайн речник за българския език

каучук

[kɐuˈt͡ʃuk]

каучук значение:

Какво е каучук? Еластичен материал от естествен или изкуствен произход, който се използва като суровина за производство на гума.

1. (химия/индустрия) Еластичен материал от естествен или изкуствен произход, който се използва като суровина за производство на гума.
Ударение
каучу̀к
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кау-чук
Род
мъжки
Мн. число
каучуци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на каучук

(химия/индустрия)
  • Естественият каучук се добива от сока на дървото хевея.
  • Производството на синтетичен каучук нарасна драстично през последните години.

Как се пише каучук

Грешни изписвания: калчук, каучуг, къучук, каочук, каучок

Думата се пише с у във втората и третата сричка. Буквосъчетанието ау е дифтонгоид. Накрая се пише к, въпреки че при членуване се чува звучно (каучука).

Етимология

Произход:Език на индианците тупи (чрез френски)
Оригинална дума:caoutchouc
Влиза в българския през френски (caoutchouc), но произходът е от индианските езици в Южна Америка (кечуа или тупи): 'caa' (дърво) и 'o-chu' (плача/сълзи), буквално 'сълзите на дървото' или 'плачещо дърво', заради капещия латекс.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • естествен каучук
  • синтетичен каучук
  • суров каучук
Фразеологизми:
  • човек от каучук (за гъвкав акробат)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.