кахел
[ˈkaxɛɫ]
кахел значение:
Какво е кахел? Специална керамична плочка, обикновено глазирана, с кухина от задната страна, използвана за иззиждане и облицоване на отоплителни печки (кахлени печки).
1. (архитектура/строителство) Специална керамична плочка, обикновено глазирана, с кухина от задната страна, използвана за иззиждане и облицоване на отоплителни печки (кахлени печки).
- Ударение
- ка'хел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ка-хел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кахли
Примери за използване на кахел
(архитектура/строителство)
- Старата къща се отопляваше с красива печка от зелен кахел.
- Майсторът подмени счупения кахел.
Синоними на кахел
Как се пише кахел
Грешни изписвания: кахал, кяхел, къхел
Думата се пише с а в първата сричка и променливо я/е (в случая е) във втората, но в мн.ч. 'е'-то изпада: кахли.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Kachel
Заемка от немски език (Kachel), означаваща керамична плочка, използвана специално за облицовка на печки и камини.
Употреба
Чести словосъчетания:
- кахлена печка
- глазиран кахел
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
