Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кахърене

[kaˈxɤrɛnɛ]

кахърене значение:

Какво е кахърене? Процесът на изпитване на силна тревога, грижа или безпокойство за нещо или някого; вайкане.

1. (битово) Процесът на изпитване на силна тревога, грижа или безпокойство за нещо или някого; вайкане.
Ударение
кахъ̀рене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ка-хъ-ре-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
няма (abstract noun)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кахърене

(битово)
  • Голямо кахърене падна, докато детето се прибере от екскурзията.
  • Спри с това кахърене, нещата ще се наредят.

Антоними на кахърене

Как се пише кахърене

Грешни изписвания: кахарене, къхърене

Коренът се пише с а и ъахър-). Окончанието е типичното за отглаголни съществителни -ене.

Етимология

Произход:Български / Турски (корен)
Оригинална дума:kahır
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'кахъря се'. Коренът е турската дума kahır (тревога, скръб), която идва от арабски qahr.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • излишно кахърене
  • постоянно кахърене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.