квестор
[ˈkvɛstor]
квестор значение:
Какво е квестор? В Древен Рим – магистрат, който се занимава с финансите и съхранението на държавната хазна, а по-късно и с криминални разследвания.
1. (история) В Древен Рим – магистрат, който се занимава с финансите и съхранението на държавната хазна, а по-късно и с криминални разследвания.
2. (образование) Лице, натоварено да следи за реда и спазването на правилата по време на изпити в училище или университет.
3. (политика) Длъжностно лице в някои парламенти, което отговаря за административния и финансов ред.
- Ударение
- квѐстор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- квес-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- квестори
Примери за използване на квестор
(история)
- Цицерон започва политическата си кариера като квестор в Сицилия.
(образование)
- Квесторите раздадоха изпитните листи точно в 9:00 часа.
- Един от квесторите направи забележка за подсказване.
(политика)
- Квесторите на Народното събрание следят за дисциплината в пленарната зала.
Синоними на квестор
Как се пише квестор
Грешни изписвания: квесторъ, квестър, квестур
Пише се с е и завършва на -ор.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:quaestor
От латински 'quaestor' (този, който пита/разследва), от 'quaerere' (търся, питам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпитен квестор
- парламентарен квестор
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
