Dumite-BG – онлайн речник за българския език

квинтесенция

[kvintɛˈsɛnt͡sijɐ]

квинтесенция значение:

Какво е квинтесенция? Най-същественото, най-важното, най-чистата и характерна част на нещо.

1. (книжовно / преносно) Най-същественото, най-важното, най-чистата и характерна част на нещо.
2. (философия) Петият елемент (ефир) в античната натурфилософия.
Ударение
квинтесѐнция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
квин-те-сен-ци-я
Род
женски
Мн. число
квинтесенции
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на квинтесенция

(книжовно / преносно)
  • Това стихотворение е квинтесенцията на неговото творчество.
  • Тя представляваше квинтесенция на елегантността.
(философия)
  • Аристотел добавя квинтесенцията към четирите класически стихии.

Синоними на квинтесенция

Как се пише квинтесенция

Грешни изписвания: квентесенция, квинтесенцийа, квйнтесенция, квинтесенцйя
Думата завършва на -ия, а не на -ийа.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:quinta essentia
Буквално 'пета същност' или 'пета стихия'. В античната и средновековната философия това е ефирът – най-чистият и фин елемент, от който са съставени небесните тела, добавен към четирите земни елемента (земя, вода, въздух, огън).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • квинтесенция на глупостта
  • квинтесенция на злото

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.