Dumite-BG – онлайн речник за българския език

кибритен

[kiˈbritɛn]

кибритен значение:

Какво е кибритен? Който се отнася до кибрит или е предназначен за кибрит.

1. (пряко) Който се отнася до кибрит или е предназначен за кибрит.
2. (преносно) Който е много малък по размери (обикновено за жилищна площ).
Ударение
кибрѝтен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ки-бри-тен
Род
мъжки
Мн. число
кибритени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на кибритен

(пряко)
  • На масата имаше само една празна кибритена кутия.
  • Той запали цигарата си с кибритена клечка.
(преносно)
  • Живееха в една кибритена стаичка под наем.

Синоними на кибритен

Как се пише кибритен

Грешни изписвания: кебритен, кйбритен, кибрйтен
Пише се с и в първата сричка (кибрит). Наставката е -ен.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kibrit
От съществителното „кибрит“, заемка от турски *kibrit*, което идва от арабската дума *kibrīt* (сяра).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кибритена кутия
  • кибритена клечка
  • кибритена клека (диалектно)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.