кибритлия
[kibritˈlija]
кибритлия значение:
Какво е кибритлия? Прилагателно име, което означава човек, който бързо избухва, изпаднал в ярост или гняв, нервен, сприхав, невъздържан и необуздан. Тази дума може да се използва и за описване на нещо или някакво състояние, което е пламенно, страстно, ревностно или люто.
1. Прилагателно име, което означава човек, който бързо избухва, изпаднал в ярост или гняв, нервен, сприхав, невъздържан и необуздан. Тази дума може да се използва и за описване на нещо или някакво състояние, което е пламенно, страстно, ревностно или люто.
- Ударение
- кибритлѝя
- Част на речта
- съществително име, прилагателно име
- Сричкоделение
- киб-рит-ли-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна употреба
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кибритлии
Форми на думата кибритлия 3
- кибритлии
- кибритлиите
- кибритлията
Как се пише кибритлия
Грешни изписвания: кебритлия, кйбритлия, кибрйтлия, кибритлйя
Думата се пише с и в първата сричка (от кибрит). Окончанието е -ия.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:kibritli
От турската дума *kibrit* (кибрит, запалка) и наставката *-li* (притежаващ качество), побългарена с окончание *-я*. Буквално означава „човек като барут/кибрит“.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.