кикотене
[kiˈkɔtɛnɛ]
кикотене значение:
Какво е кикотене? Издаване на силен, отривист, често неудържим или присмехулен смях.
1. (пряко) Издаване на силен, отривист, често неудържим или присмехулен смях.
- Ударение
- кикòтене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ки-ко-те-не
- Род
- среден
- Мн. число
- кикотения
Примери за използване на кикотене
(пряко)
- От съседната стая се чуваше постоянно кикотене.
- Нейното кикотене разсмя всички в залата.
Как се пише кикотене
Грешни изписвания: кикутене, кекотене, кйкотене
Коренът е кикот-. Наставката е -ене.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кикотя се
Звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ специфичния звук на този вид смях 'ки-ки'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- истерично кикотене
- глупаво кикотене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
