кино
[ˈkino]
кино значение:
Какво е кино? Седмото изкуство; кинематография – създаване и възпроизвеждане на движещи се изображения.
1. (изкуство) Седмото изкуство; кинематография – създаване и възпроизвеждане на движещи се изображения.
2. (сграда) Специализирана сграда или зала, оборудвана за прожектиране на филми пред публика.
3. (пряко) Филм, кинопрожекция (разговорна употреба).
- Ударение
- кѝно
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ки-но
- Род
- среден
- Мн. число
- кина
Примери за използване на кино
(изкуство)
- Българското кино преживява нов възход през последните години.
- Тя учи режисура за кино и телевизия.
(сграда)
- Ще се чакаме пред киното в центъра.
- В града построиха ново кино с пет зали.
(пряко)
- Искаш ли да отидем на кино довечера?
- Гледахме много хубаво кино вчера.
Синоними на кино
Как се пише кино
Грешни изписвания: кено, кйно, кину
Думата се пише с и. Не се променя по форма за членуване, тъй като е от среден род, единствено число, завършващо на гласна, различна от 'а' (членува се 'киното').
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Kino
Съкращение от немската дума 'Kinematograph' (кинематограф), която произлиза от гръцките корени 'kī́nēma' (движение) и 'gráphō' (пиша/записвам). В българския език навлиза в началото на XX век.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лятно кино
- нямо кино
- домашно кино
- документално кино
Фразеологизми:
- като на кино
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
