кинохроника
[kinoˈxrɔnikɐ]
кинохроника значение:
Какво е кинохроника? Кратък документален филм или поредица от кратки репортажи, отразяващи актуални политически, културни или спортни събития, прожектирани в кината преди началото на игралния филм (особено популярни през XX век).
1. (кинематография) Кратък документален филм или поредица от кратки репортажи, отразяващи актуални политически, културни или спортни събития, прожектирани в кината преди началото на игралния филм (особено популярни през XX век).
2. (преносно) Последователно филмиране на събития за дълъг период от време; видеолетопис.
- Ударение
- кинохро̀ника
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ки-но-хро-ни-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- кинохроники
Примери за използване на кинохроника
(кинематография)
- Преди филма прожектираха преглед на седмичната кинохроника.
- Архивните кадри от старата кинохроника са безценен исторически извор.
(преносно)
- Семейството пазеше богата кинохроника на израстването на децата.
Синоними на кинохроника
Как се пише кинохроника
Грешни изписвания: кино хроника, кино-хроника, кйнохроника, кинухроника, кинохруника, кинохронйка
Сложни съществителни имена, чиято първа съставка е съкратено прилагателно или съществително (като кино-, авто-, фото-), се пишат слято.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:kinēma + chroniká
Сложна дума, образувана от съкращението 'кино' (от гръцки 'kinēma' – движение) и 'хроника' (от гръцки 'chroniká' – летописи). Първоначално означава филмиран летопис на актуални събития.
Употреба
Чести словосъчетания:
- световна кинохроника
- архивна кинохроника
- документална кинохроника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
