Dumite-BG – онлайн речник за българския език

киселеене

[kisɛˈlɛɛnɛ]

киселеене значение:

Какво е киселеене? Процес на придобиване на кисел вкус или мирис; начало на ферментация.

1. (пряко) Процес на придобиване на кисел вкус или мирис; начало на ферментация.
2. (преносно) Държание по недоволен, нацупен или капризен начин; изразяване на раздразнение.
Ударение
киселѐене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ки-се-ле-е-не
Род
среден
Мн. число
киселеения
Възвратна форма
себе си (неприложимо директно)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на киселеене

(пряко)
  • Киселеенето на виното се дължи на неправилно съхранение.
  • Усещаше се леко киселеене в млякото.
(преносно)
  • Писна ми от постоянното му киселеене за дреболии.
  • След ставането сутрин имаше един час киселеене преди кафето.

Антоними на киселеене

Как се пише киселеене

Грешни изписвания: киселене, киселеяне, кйселеене
Думата се пише с двойно 'е' (-ее-), тъй като произлиза от глагола киселея (глаголи от III спрежение на -ея запазват гласната пред окончанието).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кꙑселъ
Произлиза от прилагателното 'кисел', което води началото си от праславянския корен *kyselъ (квасен, ферментирал). Суфиксът '-еене' маркира процесуалност на отглаголното съществително.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • леко киселеене
  • постоянно киселеене
  • сутрешно киселеене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.