кител
[ˈkitɛl]
кител значение:
Какво е кител? Горна част от военна или служебна униформа, подобна на сако, обикновено с висока или отгърната яка и пагони.
1. (военно дело) Горна част от военна или служебна униформа, подобна на сако, обикновено с висока или отгърната яка и пагони.
- Ударение
- кѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ки-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- кители
Примери за използване на кител
(военно дело)
- Офицерът закопча последния бутон на своя параден кител.
- В музея беше изложен белият летен кител на адмирала.
Как се пише кител
Грешни изписвания: китил, кйтел
Думата се пише с е във втората сричка.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Kittel
Заета от немски (Kittel – работна горна дреха, престилка), навлязла в българския език предимно през руски като термин за военна униформа.
Употреба
Чести словосъчетания:
- параден кител
- офицерски кител
- бял кител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
